Теренно проучване на епиграфски паметници от крепостна стена на старопрестолния Преслав

На 6 септември 2021 г. – в деня на Съединението на България, четирима преподаватели от Шуменския университет – Грета Стоянова, Йордан Арнаудов, Божидар Стоянов и Емануил Стоянов, предприеха поредното теренно изследване по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР). Локацията – старините на Велики Преслав, по-конкретно – източната крепостна стена на старопрестолния град. Целта – заснемане на графитите върху каменните блокове от крепостната стена. Грета Стоянова и Йордан Арнаудов локализираха блоковете, на които се различаваха някакви врязвания от човешка ръка. Всеки такъв камък беше номериран, описано е мястото му в реда на стената, а участъкът от източната стена, която е заснета, е локализирана с GPS-координати от Йордан Арнаудов. Безобразното състояние на обекта е доста тъжна констатация, но пък мотивира работата на екипа по заснемането на запазилите се епиграфски паметници – поне дигиталните копия да съхранят паметта за историята на Първото българско царство. Така всеки съдържащ надпис или рисунка камък беше заснет с индивидуален номер и с размер (в дължина) от Божидар Стоянов и Емануил Стоянов. Екипът откри графитите от северната страна на източната крепостна стена. Неприятна (но не и неочаквана) изненада бе фактът, че рисунките бяха доста заличени и трудно различими – каменните блокове са започнали да ерозират и са превзети от мъхове и лишеи… Няколко от каменните блокове са с отлюспени по-големи части от повърхността, поради което вероятно някои от графитите отпреди 11 века са загубени. Резултатът: Заснети са 36 блока с рисунки, надписи или отделни знаци, някои от които едва се забелязват и то само когато светлината пада под определен ъгъл.