доц. д-р Мария Тихова

21.09.1935 – 6.04.2018

Доц. д-р Мария Митева Тихова е родена на 21 септември 1935 г. в град Бургас. По време на следването си във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (1961-1965 г.) проявява специален интерес към старобългарския език и към историята на българския език и продължава с аспирантура под ръководството на видния български езиковед проф. Иван Гълъбов. Темата на дисертацията й е „Езиково-стилни особености в творчеството на Евтимиевите приемници – Григорий Цамблак, Константин Костенечки и Йоасаф Бдински“, която защитава през 1976 г.

През октомври 1971 г. Мария Тихова започва работа в Шуменския университет, където води лекции и упражнения по старобългарски език и по историческа граматика на българския език повече от 35 години. Тя провокира в студентите интерес към сложната палеославистична материя и привлича към научното изследване способни млади хора.

            През 1974 г. Мария Тихова е на специализация в Санкт-Петербургския (тогава Ленинградския) университет, където проучва богатите руски книгохранилища, общуването с видни руски медиевисти. През 1989 г. се хабилитира с труд на тема „Проблеми на текста на Римския патерик“.

            Доц. д-р Мария Тихова е сред инициаторите за създаването на Научен център „Преславска книжовна школа“ (през 1977 г.), в който изпълнява и ръководна роля.

            През периода 1980-1983 г. е лектор по български език в полския университет в гр. Люблин, а през 1991 г. е поканена от проф. Кронщайнер за гост професор в Института по славистика в Залцбург, Австрия, където чете цикъл лекции по стара българска литература и води спецкурс върху историята на старобългарския книжовен език. Поканена е от проф. Е. Вайер в Славистичния институт към университета във Фрайбург, Германия да работи по проект за издаване на палеославистични текстове, както и да издаде подготвения от нея текст на Учителното евангелие на Епископ Константин Преславски (с разночетения и успоредно с гръцки текст).

Днес доц. д-р Мапия Тихова е безспорен специалист медиевист в национален и международен мащаб. Тя е любим учител на стотици студенти, ръководител на десетки дипломни работи, на успешно защитени дисертации, рецензент на докторски трудове, авторка (и съавторка) на два университетски учебника, на над трийсет цанностни студии и статии, цитирани у нас и в чужбина.

За приноса си в наука доц. Мария Тихова е награждавана неведнъж: през 2004 г. получава наградата на град Шумен, а през 2017 г. е удостоена със званието „почетен професор на Шуменския университет“.

Дисертация

  • Езиково-стилни особености в творчеството на Евтимиевите приемници – Григорий Цамблак, Константин Костенечки и Йоасаф Бдински. Велико Търново, 1976, 291 с.

Монографии, учебници и учебни помагала

  • Проблеми на текста на Римския патерик [Хабилитационен труд]. София, 1989. 168 с.
  • Помагало по история на българския език (Текстове). Шумен, 1988. 154 с. (в съавт. със С. Пенчева)
  • Христоматия по история на българския език. Текстове (ІХ – ХVІІІ в.). Учебен речник. Шумен, 2003. 224 с. (в съавт. с А. Маринова)

Студии и статии