проф. д.ф.н. Христо Трендафилов

Роден на 6 януари 1952 год. в с. Антон, Софийска област.

Средното си образование завършва в гр. Русе през 1971 г., а през 1978 г. завършва специалността “Българска филология” с втора специалност “Руски език” в ШУ “Еп. Константин Преславски” (тогава ВПИ). От 1978 до 1980 г. работи като специалист-филолог към Научен център “Преславска книжовна школа”. От 1980 до 1984 г. е редовен аспирант в МГУ “М. В. Ломоносов”, където защитава кандидатска дисертация на тема “Полемическото наследство на Константин Философ в староруската литература”. От 1984 до 1991 г. работи като преподавател в катедра “Литература” на ШУ и участва в работата на НЦ “Преславска книжовна школа” в същия университет. От 1991 до 1995 г. е лектор по българска литература към Катедрата по славянска филология на Санктпетербургския университет. Същевременно е зачислен на свободна докторантура в МГУ “М. В. Ломоносов” (от 1992 до 1994). Там защитава докторска дисертация през 1994 г. на тема “Богословието на Йоан Дамаскин в староруската литература”. През същата година е избран за доцент по Стара българска литература в ШУ. През 2000 година е избран за редовен професор по Стара българска литература към ШУ. От 1995 г. до сега работи в катедра “Българска литература” на ШУ. Води или е водил лекционни, семинарни и специализирани курсове по следните дисциплини в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”: Стара българска литература; Стара руска литература; Руски фолклор; Основи на българистиката; Увод в европейската култура на ХХ в.; Българска литература – общ курс; Старобългарска духовна литература; Византийската цивилизация; Увод в културологията на Царсимеоновата епоха.

Във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” и в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” е чел следните лекции и спецкурсове: Византийската цивилизация – спецкурс; Стара българска литература, Руски цивилизационни теории и Православното славянство. В Кърджалийски педагогически институт “Любен Каравелов” – Стара българска литература и Старобългарска духовна литература.

В Санктпетербургския университет е чел следните лекции на специалност Българска филология: Нова българска литература; Най-нова българска литература; Увод в старобългарската култура; Културна география и етнопсихология на България; Българска литературна критика -спецкурс; Българска изкуствоведска терминология.

В централния печат е публикувал над 115 статии, рецензии и книги, посветени на старата българска литература, старата руска литература и на новата и най-новата българска литература.

Член е на Съюза на учените в България (от 1985 г.), на Специализирания научен съвет по литературознание при ВАК (от 1998 г.) и на Дружеството на писателите в гр. Шумен (от 1988 г.).

Дисертации

  • Полемическое наследие Константина Философа и его традиции в литературе Древней Руси (диссертации на соискание ученой степени кандидата филологических наук): Автореферат. –  Москва, 1984.
  • “Богословие” Иоанна Дамаскина в литературе Древней Руси (диссертации на соискание ученой степени доктора филологических наук): Автореферат. – Москва, 1994.

Монографии, учебници, справочници

  • Етюди по поетика на историята. – Пловдив, 1994. – 119 с.
  • П. Димитров. Черноризец Храбър. – Шумен, 1995. – 200 с. (съставителство, научна редакция и послеслов)
  • Младата поезия: 1975-1989. – Шумен, 1995. – 111 с.
  • Учебные задания к курсу разговорного языка для студентов III курса: Архитектурные и исторические памятники Петербурга. Часть II. Эрмитаж. – Санкт Петербург, 1995. – 36 с. (в съавт. с З. К. Шанова)
  • Антология болгарской литературной критики. – Санкт Петербург, 1998 (в съавт. с В. Д. Андреев)
  • Христоматия по стара българска литература. – Пловдив, 1998. – 490 с.
  • Хазарската полемика на Константин-Кирил. – София, 1999
  • Роман Якобсон. Езикът на поезията (съставителство, предговор и научна редакция). – София, 2000
  • В. Бичков. Кратка история на византийската естетика (предговор и научна редакция). – София, 2000
  • С. Аверинцев. Ранновизантийската литература. Традиция и поетика. – София, 2000 (съставителство, предговор и научна редакция)
  • Йоан Екзарх Български. София, 2001
  • Завръщане в Санкт Петербург. В. Търново, 2005. – с. 96
  • Bolgar irodalmi antologia.A kezdetektol 1978-ig.Budapest,”Balass Kiado,2009(съвместно с M.Dudas и M.Pandur Julianne)(Антология на българскаталитература до на български и унгарски език)
  • Инициали. Четири колекции (Изход към Москва. Завръщане в Санкт Петербург. Бездъннo езерo. Български шевици.). // „Литературен свят“, № 6,февруари 2009
  • Младостта на цар Симеон. СПАМ Пъблишинг прес. София, 2010.126 с.
  • Измарагд.Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век.Велико Търново,”Фабер”,2010,с.330

Студии и статии

  • Най-младата поезия и времето. // Тракия, 1978, N 1, с. 181-189
  • Осмисляне на опита. //  Литературен фронт от 18. VII. 1980 г.
  • Естетически прелом в поезията на 20-те години (рецензия на: Розалия Ликова “Естетически прелом в поезията на 20-те години.” С., 1978) //  Литературна мисъл, 1980, N 6, с. 159-162
  • Мъките на стилиста (рецензия на: Георги Величков “От трите страни на барикадата” С., 1980) //  Септември, 1980, N 12, с. 237-239
  • Иван Цанев //  традиция и индивидуален талант. //  Тракия, 1981, N 2, с. 136-142
  • Кириловото определение на философията (кратка и пространна редакция) //  Език и литература, 1982, N 1, с. 49-53
  • Ритъм и риск (рецензия на: Миряна Башева “Малка зимна музика”. С., 1979) //  Тракия, 1982, N 1, с. 123-125
  • Без изненади (“За” и “против” десет поетически дебюта)- Септември, 1982, N 4, с. 188-189
  • Леонид Кавелин като изследовател на старобългарския Х-ти век //  Плиска //  Мадара //  Преслав, бр. 14, май 1982
  • След аритмиите (рецензия на: Владимир Левчев “16 стихотворения”. С., 1981) //  Септември, 1982, N 6, с. 253-256
  • Между съмненията и надеждата //  Септември, 1983, N 7, с. 212-222
  • Важни наблюдения в две старобългарски преписки от Преслав //  Плиска //  Мадара //  Преслав, бр. 15, декември 1983
  • Златният век като културен мит и историческа реалност. //  Плиска //  Мадара //  Преслав, бр. 17, декември 1984
  • Една изповед (рецензия на: Димитър Коруджиев “Градината с косовете”. С., 1984) //  Септември, 1985, N 9, с. 246-249
  • Die altkirchenslawischen Vita Constantini und die Traditionen der slawischen Exegese //  Byzantinoslavica, XLVI, 1, 1985, p. 33-39
  • Книгите на Константин-Кирил и словата на Методий (Методий //  редактор на антиюдейското съчинение на Константин-Кирил) //  Die slawischen Sprachen, 9, 1985, s. 105-118
  • Жанрът на Херсонската легенда. //  В: Наука и общество. Сборник в чест на акад. Емил Георгиев. С., 1986, с. 232-239
  • Неизвестный список Азбучной молитвы //  Palaebulgarica, 1986, N 1, с. 77-80
  • Светлината на делника (Иван Давидков на 60 години) -Септември, 1986, N 3, с. 244-247
  • Адмиралът на мечтите (70 години от рождението на Иван Пейчев) //  Септември, 1986, N 12, с. 220-223
  • Език и реч на историята //  В: Сборник с доклади от научната сесия по случай учредяването на клуба на младия научен работник. Шумен, 1986, с. 18-22
  • Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест //  В: Проф. д-р Симеон Русакиев. Сборник с научни доклади и съобщения. Шумен, 1987, с. 147-153
  • Сказание за буквите на Черноризец Храбър //  рецепция и функция //  В: Сборник с доклади от II-ри конгрес по българистика. Стара българска литература. Литература на българското Възраждане. С., 1987, с. 91-98
  • Житие Константина (Кирилла) Философа (Пространное) //  В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. XI //  первая половина XIV в. Л., 1987, с. 155-159
  • Житие Мефодия (Пространное) //  В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. XI //  первая половина XIV в. Л., 1987, с. 162-163
  • Другият Рачо Стоянов (рецензия на: Николай Димков “Рачо Стоянов”. С., 1984) //  Зорница, 1987, N 26-27, с. 144-145
  • Разумът на чувствата (рецензия на: Екатерина Йосифова “Имена”. С., 1987) //  Септември, 1988, N 6, с. 251-253
  • Антология на българската литература през XIII в. (рецензия на: “Българската литература и книжнина през XIII в.”. С., 1987) //  Литературен фронт, бр. 21 от 19 май 1988 г.
  • Към философията на националната история (рецензия на: Петър Мутафчиев “Книга за българите”. С., 1987) //  Литературен фронт, бр. 35 от 25. VIII. 1988 г.
  • Плодовете на романтичния копнеж (рецензия на: Ганчо Мошков “Стихотворения”. Варна, 1987) //  Пламък, 1988, N 8, с. 190-191
  • Сюжетите на един нов критически стил (рецензия на: Михаил Неделчев “Социални стилове, критически сюжети”. С., 1987) //  Септември, 1988, N 9, с. 245-248
  • Първоначалният държавен прочит на християнството в България //  Проблеми на културата, 1988, N 6, с. 100-107
  • Към верен портрет на твореца (рецензия на: Николай Звезданов “Неосветените дворове на душата”. С., 1987) //  Литературен фронт, бр. 13 от 30 март 1989 г.
  • Нулевата степен на жанра //  Език и литература, 1988, N 6, с. 48-53
  • Интерьер реальности в житии Константина и вопрос об аутентичности его авторких текстов. //  В: Dziedzictwo misji slowianskiej Cyryla i Metodego. Kelce, 1988, с. 49-63
  • Етническите основи на Ботевата поезия //  Септември, 1989, N 5, с. 230-244
  • Старобългарският владетел като писател (Антично-византийски образци и национална реализация) //  Литературна мисъл, 1989, N 4, с. 67-81
  • К вопросу об источниках и становлении древнеславянской экзегетической топики //  В: Sixieme congres international d`etudes du sud-est evropeen. Sofia. 30 agout //  5 septembre 1989. Resumes des communication. Art. Droit. Ethologie. Instruments du travail. Literature. Tables rondes. Linguistique. Sofia, 1989, p. 177-178 (резюме)
  • Пространное житие Константина-Кирилла и “Просветитель” Йосифа Волоцкого (К вопросу о месте кирилло-мефодиевских традиций в литературе Московской Руси) //  Palaebulgarica, 1989, N 3, с. 83-98
  • Проблеми на университетската поезия //  Септември, 1990, N 1, с. 205-220
  • Речта на Философа в староруската Повесть временных лет и полемическите традиции на Константин-Кирил //  Старобългарска литература, 1990, N 22, с. 34-46
  • За тоталната и тоталитарната култура //  Литературен фронт, бр. 22 от 31. V. 1990 г.
  • Рецензия на Тотю Тотев “Преславската керамична икона”. С., 1988 //  Byzantinoslavica, LI, 1, 1990, p. 73-74 (на френски език)
  • Рецензия на: Петър Мутафчиев “Книга за българите”. С., 1987 //  Byzantinoslavica, LI, 2, p. 73-74 (на руски език)
  • Първото славянско просвещение и неговите школи //  Die slawischen Sprachen, 21, 1990, s. 85-103
  • Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел //  Palaebulgarica, 1990, N 4, с. 100-110
  • Светилник на словото. Първото славянско просвещение //  Литературен форум, бр. 18 от 1.V.1991 г.
  • Числото 3 //  формула и на тоталитаризма //  Литературен форум, бр. 40 от 1. Х. 1991 г.
  • Детронацията на Владимир-Расате в плана на формата //  В: Литература и култура. С., 1992, с. 84-93
  • Приписката на Черноризец Тудор Доксов и първобългарската летописна традиция //  В: Плиска //  Преслав. Т. 5. Шумен, 1992, с. 275-280.
  • К вопросу о первой славянской грамматики и о ее авторе //  В: Преслав, т. 4 С., 1993, с. 217-223.
  • Азбучният акростих “Аз преже о господе бозэ начинаю вэщати” и кирило-методиевата традиция //  В: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. С., 1994, с. 124-131.
  • Задълбочено изследване (рецензия на: Тотю Тотев “Преславското съкровище”. Шумен, 1993 г.) //  Епохи, II, В. Търново, N 2, с. 105-107.
  • Хазарската полемика на Константин-Кирил и старобългарската литература от IX-ти //  началото на Х-ти век //  В: Преславска книжовна школа. Т. 1. С., 1995, с. 138-149.
  • Небеса Иоанна Экзарха как пораждающая модель (обзор списков и структура текста). В: 1100 години Велики Преслав. 2. Шумен, 1995, с. 60-90.
  • Недоизречените молитви на Лилиев //  Златоструй: Литературен сборник. Шумен, 1995, с. 148-152.
  • Кирил и Методий в художествената литература. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И //  О. С., 1995, с. 287-301 (съвместно с Ана Стойкова, Иван Павлов, Лили Лашкова и Георги Минчев).
  • Кронщайнер, Ото. //  Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И //  О. С., 1995, с. 468-470.
  • Новооткрити преписи на трактата “За буквите”. // Българистика и българисти, София, кн. 2, 1996, с. 42.
  • Переводы “Богословия” Иоанна Дамаскина в русской и славянской филологии. // Труды Отдела древнерусской литературы, Санкт Петербург, т. 51, 1996, с. 658-667 
  • Научният път на Пейо Димитров. // Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, с. 11-14
  • Службата за Методий на Константин Преславски като исторически извор. // Епископ-Константинови четения, Шумен, 1996, кн. 3, с. 34-43
  • Новые списки “О письменах” Черноризца Храбра. // Епископ -Константинови четения, Шумен, 1996, кн. 2, с. 222 -227
  • Славянската патристика: вчера, днес, утре (методически бележки). // Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, с. 17-24
  • Пространното житие на Константин-Кирил по Супрасълския препис от 1580 г. // Преславска книжовна школа, Шумен,1997, т. 2, с. 208-243
  • Александър Панченко – историк на славянската цивилизация. // Преславска книжовна школа, Шумен, 1997, т. 2, с. 5-14
  • За литературно-критическите опити на Кирил Христов. // Кирил Христов. Нови изследвания, Шумен, 1997, с. 32-40
  • “Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. // Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1997, т. 1, с. 228-239
  • Инверсия на стила. // Годишник на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Т. ХIV А. Шумен, 1997, с. 32-40
  • Нов препис на Азбучната молитва от Константин Преславски. // Любословие, Шумен, 1997, т. 2, година 2, с. 113-115
  • “Богословие” Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Экзарха Болгарского (“Небеса”) и оригинальные произведения древнерусской литературы ХI –  ХVI вв. // Преславска книжовна школа, Шумен, 1998, т. 3, с. 85-118
  • Иоанн Экзарх и становление славянского теологического монологизма. // Медиевистиа и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова, София, 1998, с. 154-161
  • Предисловие Иоанна Экзарха Болгарского к переводу Богословия (Небеса) Иоанна Дамаскина в древнерусской рукописной традиции. // Русь и южные славяне: Сборник статей к 100-летию с дня рождения В. А. Мошина (1894-1994), Санкт Петербург, 1998, с. 305-313
  • К дальнейшему изучению семиотики истории. // Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1998, т. 2, с. 109-118
  • Роман Якобсон, литературоведът. // Везни, VIII, бр. 9, 1998, с. 15-19
  • Диалогът Иван Рилски – Цар Петър като историософски факт. // Преславска книжовна школа, Шумен, 1999, т. 4, с. 20-31
  • Небеса” Иоанна Экзарха Болгарского и древнерусские духовные центры. // Преславска книжовна школа,  Шумен, 1999, т. 4, с. 165-194
  • Св. Методий като затворник в Швабия: поетика на хронологията. // Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1999, т. 3, с. 107-114
  • Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. // Везни, IX, бр. 10, 1999, с. 6-14
  • В памет на Стефан Кожухаров. // Литературна мисъл, кн. 2, 1999, с. 183-186
  • Виктор Бичков и православната естетика. // Годишник на ШУ “Епископ Константин Преславски”, том ХV А, Шумен, 2000, с. 4-9
  • Кога е роден архиепископ Методий? //  Златоструй, Шумен, 2000, кн. 4, с. 16-19
  • Роман Якобсон, литературоведът. //  Якобсон, Р. Езикът на поезията, София, 2000, с. 5-23
  • Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. //  Аверинцев, С. Ранновизантийската литература: традиции и поетика, София, 2000, с. 5-26
  • По повод на две книги. В-к Култура, София. 2000, бр. 42, 27 Х, с. 4
  • Как расте тревата//В: Даниела Табакова. 24 синапени зърна, Шумен, 2000, с. 3
  • Език и реч на историята. //  Столетие. Литературна антология Шумен 1900 – 2000, Шумен, 2000, с. 161-164
  • Виктор Бичков и православната естетика // Бичков, В. Кратка история на византийската естетика, София, 2000, с. 9-19
  • Българските “Клетници”. // За Вазов: Юбилейна научна сесия 150 години от рождението на Иван Вазов, Силистра, 2000, с. 70-75
  • Вяра и история в два епизода от “Записките”. // Литературен форум, бр. 18 (441), 26. XII. 2000 –  8. I. 2001, с. 4
  • Тотю Тотев и Велики Преслав. // Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001, т. 5, с. 5-11
  • Три непубликувани преписа на трактата “За буквите” от Черноризец Храбър. // Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001, т. 5, с. 5-11
  • Национален характер и научен канон. //  Литературен форум, бр. 43, 2001
  • История и благочестие: де се е поминал княз Борис-Михаил? // Преславска книжовна школа, София, 2002, т. 6, с. 103-113
  • Отиде си един от големите. // Литературен форум, бр. 26, 2. VІІ-8.VІІ. 2002, с. 6-7
  • Три непубликувани преписа на Херсонската легенда. // Глбины кънижьнъ, Шумен, 2003, с. 7 – 66
  • Сетните на едно излъчване: десет години без Пейо Димитров. – Трудове на Катедрите по история и богословие. В памет на Пейо Димитров. 5. София, 2003, с. 126 – 141.
  • Съществувала ли е оригинална българска историография? В: Словестност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Енчо Мутафов. Благоевград, 2003, с. 83 – 90.
  • Царь Симеон – интерпретатор “Богословие” Йоанна Дамаскина. В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. София, 2003, с. 395 – 397.
  • Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – Преславска книжовна школа, т. 7. Изследвания в памет на проф. Иван Гълъбов. София, 2004, с. 279 – 291.
  • Черноризец Храбър като Черноризиц и Храбър. В: Трудове на Катедрите по история и богословие. 6. В чест на 75-годишнината на проф. дтн Тодор Събев. София, 2004, с. 135 – 144.
  • Проглас към евангелието – жанр – прецедент и  функционална множественост. В: Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. Материали от Международната научна конференция Велико Търново, 13 – 14 декември 2002 г. Велико Търново, 2004, с. 63 – 70.
  • Произведения, приписвани на Константин-Кирил Философ. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. том ІІІ. П-С. София, 2003, с. 340 – 342.
  • Тотев, Тотю. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. том ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, с. 8- – 83 (съвместно с П. Георгиев).
  • Херсонска легенда. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. том ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, с. 384 – 388.
  • Буланик, Димитрий. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. том V. Т-Я. Допълнение. София, 2003, с. 623 – 625.
  • Небеса Иоанна Экзарха Болгарского в древнерусской  русской традиции: обзор списнов. В: Глѫбины кънижныѩ. ІІ. Архив за старобългарски извори. Шумен 2004, с. 9 – 73.
  • Бележки върху българската омилетика през ІХ – Х в. – В: Литературна историография и възрожденска култура. Шумен, 2004.
  • Хр. Борис Успенски – лингвист, семиотик, културолог. // Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Факултет похуманитарни науки. Том 18 А. Шумен, 2005, с. 5-10
  • Българските „Клетници“. // LiterNet, 31.01.2005, № 1 (62)
  • Горазд в Пространното житие на Методий. // Преславска книжовна школа. Т. 8. Изследвания в чест на доц. д-р Мария Тихова. Шумен, 2005, с.69-83
  •  Етнологическите основи на Ботевата поезия. // LiterNet, 27.08.2005, № 8 (69) . – Вж. № 35, 122
  • Из „Завръщане в Санкт Петербург“  // The Tireles Secker. Неуморният търсач. Сборник по случай 30-годишната преподавателска инаучноизследователска работа на доц. д-р Ивайло Петров. Шумен
  • Историческата антропология на Арон Гуревич. // Гуревич, А. Средновековният свят. Културата на мълчащото мнозинство. Превод: Е.Трендафилова. София, 2005, с. 5-14
  • К истокам поэтизации философии у славян. // Старобългарска литература, 33-34. В чест на Климентина Иванова, 2005, с. 179-186
  • Паметта на забравата. A felejtes emlekezerte // Haemus – Хемус. 3-4. Будапеща – Budapest, 2005, с. 17-18
  • Поездка Мефодия в Константинополь (ЖМ, XIII). // Byzantinoslavica, LXIII, 2005, с. 267-268
  • Табу и име в Пространното житие на Константин-Кирил. // Нyстъ ученикь надъ учителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев,член кореспондент на БАН и учител. Състав.: Анна-Мария Тотоманова и Татяна Славова. София, 2005, с. 67-80
  • „Център“ и „периферия“ като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. // Проф. Тотю Тотев и столицата ВеликиПреслав. София, 2006, с. 409-419. – Вж. № 64, 146
  • Етнологическите основи на Ботевата поезия. // Историкии, Юбилеен сборник – 10 години специалност „История“ в Шуменския университет.Шумен, 2006, с. 289-302. – Вж. № 35, 121
  • Закопнелите за България. одини от спасяването на Кирило-Методиевото дело. Akik Bulgaria utan sovarogtak: 1120 eve, hogy megmentett ek Cirill esMetod muvet a jovonek. // Hаemus – Хемус.1. Будапеща – Budapest, 2006, с. 3-6
  • Именен показател (състав.). // Бичков, В. Под покрова на Св. София. (Духовно-естетическите основи на православната икона). Превод: Е.Трендафилова. София, 2006, с. 319-331
  • Кирило-методиевите ученици според най-старото житие на Наум. // Преславска книжовна школа. Т. 9. Шумен, 2006, с. 242-251
  • Проф. Тотю Тотев и Велики Преслав. // Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, с. 9-15. (Съвместно с П. Георгиев)
  • Роман Якобсон, литературоведът. // LiterNer, 07.09.2006, № 9 (82) . – Вж. № 71, 79
  • „Война и мир“). // Реката на времето. Река времен. Сборник статии в чест на проф. Людмила Боева (1934-2001). София, 2007, с. 289-299.
  • Кога е канонизиран княз Борис-Михаил? // Християнската култура в средновековна България. Материали от националната научна конференция,Шумен, 2-4 май По случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок 835-907 г.). Велико Търново, 2008, с. 125-128
  • Кога е роден архиепископ Методий? // A bulgarisztika ma. Eredmenyek es tavlatok (Opera Slavica Budapestinensia. Simposia Slavica). Budapest, 2007,с 121-127. – Вж. № 78
  • Провинции. // Пламък, 2007, 11-12, с. 101-112
  • Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. // LiterNet, 21.11.2007, № 11 (96)
  • Смехът на цар Симеон. // Studia Slavica Academiae, Scientiarum Hungaricae. Vol. 52. Budapest, 2007, с. 421-424
  • Смъртта и канонизацията на княз Борис-Михаил. Borisz – Mihaly feidelem halala es szentte avatasa. // Хемус – Haemus. 2. Будапеща – Budapest,2007, с. 43-48
  • Българинът като културен посредник. // Българският език и литература на кръстопътя на културите. Международна конференция Сегед, Унгария,21-22 май Том І. Szeged, 2008, с. 7-21. – Вж. № 147
  • Кирилловский миф в XX веке. // Vyznam kulturneho dedicstva sv. Cyrila a Metoda pre Europu. Nitra, 2008, с. 169-182
  • Петербургские списки Хроники Георгия Синкелла. // Историкии. Т. 3. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Стоян Витлянов по случай неговата60-годишнина. Шумен, 2008, с. 349-358
  • Сверх-поведение в болгарской культуре X в. // Miscellanea Slavica: Сборник статей к 70-летию Бориса Андреевича Успенского. Москва, 2008,с.311-319
  • Унгарски и други фрагменти. // Любословие. Т. 8. Шумен, 2008, с. 14-31
  • „Център“ и „периферия“ като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. // LiterNet, 12.10.2009, № 10 (119)
  • Вечният праезик. Цветан Тодоров на 70 години. Az orok oyelv. Tzvbetan Todorov hetveneves. // Haemus – Хемус. 1. Будапеща – Budapest, 2009, с43-49
  • Картата на Карата (Епилогът в „На чужда земя“). // Цветан Тодоров – теоретик и хуманист. Сборник в чест на Цветан Тодоров. София, 2009, с.117-132; също: LiterNet, 03.05.2009, № 5 (114)
  • Миниатюри. Miniaturok. // Haemus – Хемус. 1. Будапеща – Budapest, 2009, с.18-22
  • Праезикът на българската литература в творчеството на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. // LiterNet, 02.12.2009, № 12 (121)
  • Българинът като културен посредник. // LiterNet, 03.2010, № 3 (124) . – Вж № 138.
  •  Културен посредник (Българинът като културен посредник) // Концепти на българската култура. Изд. УИ „Епископ Константин Преславски“. В.Търново: „Фабер“, 2010. – 344 стр. – Вж. № 138, 147
  • Сверх-поведение в болгарской культуре Х века. // Концепти на българската култура. Изд. УИ „Епископ Константин Преславски“. В. Търново:„Фабер“ 2010. – 344 стр.
  • Лъв Математик и Константин-Кирил.//Акъй бъчела любодяльна Юбилеен сборник в чест на доц.д-р Цветанка Янакиева,ст.н.с.ІІ ст.д-р ПавелГеоргиев и доц.Валентин Кулев.Шумен,УИ”Константин Преславски”,2010,с.29-34
  • 100 години български символизъм. Haemus – Хемус. 25
  • Константинополският текст .//Филология и текстология.юбилеен сборник в чест на 70-год. на проф.Уйлям Федер.Шумен, 2014:71-97.
  • О театрализации истории:спектакл царя Симеона у стен Константинополя в 924 г. //Факты и знаки:Исследожания по семиотике истории:Выпуск 3. Москва 2014
  • Походната библиотека на цар Симеон.//Любословие, 14, Шумен, 2014:9-17.
  • Хронографиконът в Архивския сборник.//Преславска книжовна школа.Т.14.Шумен, 2014:291-297.

Публикувани рецензии

  • Малката равносметка (Ковачева, Калина. Бюлетин на времето. София, 1977) // Тракия, 1978, N 3, с. 208-211.
  • За битието на съвременника (Калчев, Христо. Железният кон. София, 1978) // Септември, 1979, N 6, с. 255-256.
  • Към метафоричен размисъл. Защо? (Кадийски, Кирил. Небесни концерти. София, 1979) // Тракия, 1980, N 4.
  • Към сърцето на Преславската цивилизация (Тотев, Тотю. Дворцовият манастир в Преслав. Шумен, 1998). // Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1999, т. 3, с. 69-70.
  • По повод на две книги. // Култура, София, 2000, бр. 42, 27 Х, с. 4.
  • Сиянието на една барака.Ана Ахматоша и българската лтература(рецензия на:Петров, Ив.Ана Ахматова и българската литература.Част 1.Велико Търношо, 2012, 191 с.).//Любословие, 14,2014:260-263.
  • Принос в изследването на славяно-византийските хроники.// Slavia,79,2010,с.432-439(Рецензия на :Тотоманова,А.М.Славянската версия наХрониката на Георги Синкел.София,УИ”Св.Климент Охридски,2008,с.684).