проф. д.изк.н. Стефан Хърков

Стефан Хърков завършва последователно Средно музикално училище в Бургас (специалност “Пиано”), Българска държавна консерватория в София (специалност”Музикознание”, профил “История на музиката”) и аспирантура в Института за изкуствознание при БАН (секция “История на музиката”). Специализирал е в Hochschule fur Musik Franz Liszt, Weimar (Пиано и Камерна музика) и Amsterdam Summer University (Културна политика).

Дисертации

  • Печатните църковнопевчески сборници в музикалната практика на българското възраждане [за присъждане на научната степен “Kандидат на изкуствознанието”].Рец. Агапия Баларева и Светлана Куюмджиева. Защитена на 6 декември пред СНС по музикознание и музикално изкуство. София, 1994
  • Сливенският музикално-теоретичен фрагмент като извор за изучаване на хирономичните невмени знаци (semadia aphona) в балканската православна музика от XVII до началото на XIX век [за присъждане на научната степен “Доктор на изкуствознанието”]. Рец. Елена Тончева, Светлана Куюмджиева и Кристина Япова. Защитена на 28 октомври пред СНС по музикознание имузикално изкуство. София, 2003

Книги

  • Евангелската стихира “На гору оученикомъ идущимъ” в музикалните традиции на балканските православни народи (по извори от първата половина на XIX век), София, 1996.
  • Музикална литература за деца и юноши. Шумен, 2014. http://cdo.shu.bg/course/view.php?id=5152
  • Електронен учебник по музика за 8. клас (в съавторство с доц. д-р Янна Рускова, доц. д-р Стефан Русков и Юлиана Близнакова). Издателска къща “Анубис”, 2017.
  • Учебник по музика за 8. клас (в съавторство с доц. д-р Янна Рускова, доц. д-р Стефан Русков и Юлиана Близнакова). Издателска къща “Анубис”, 2017.

Учебници

  • Музикална литература за деца и юноши. Шумен, 2014. http://cdo.shu.bg/course/view.php?id=5152
  • Учебник по музика за 8. клас (в съавторство с доц. д-р Янна Рускова, доц. д-р Стефан Русков и Юлиана Близнакова). Издателска къща “Анубис”, 2017.
  • Електронен учебник по музика за 8. клас (в съавторство с доц. д-р Янна Рускова, доц. д-р Стефан Русков и Юлиана Близнакова). Издателска къща “Анубис”, 2017.

Учебни помагала

  • Аудио CD по музика за 8. клас (в съавторство с доц. д-р Янна Рускова, доц. д-р Стефан Русков и Юлиана Близнакова). Издателска къща “Анубис”, 2017.
  • Книга за учителя към учебник музика за 8. клас (в съавторство с доц. д-р Янна Рускова, доц. д-р Стефан Русков и Юлиана Близнакова). Издателска къща “Анубис”, 2017.

Статии

  • За печатните църковнопевчески сборници от XIX век и тяхната роля в музикално-културната практика на Възраждането. Музикални хоризонти, 17-18, 1988, с.36-40
  • Към началото на българската музикална публицистика. Българска музика, 2, 1990, с. 42-45
  • Петър Динев за църковнопевческите школи в България. Българско музикознание, 2, 1990, с. 85-90
  •  Родственик на Антон Пан. Българска музика, 8, 1990, с. 20-22
  • Новооткрит фрагмент от музикален ръкопис в Историческия музей на град Сливен. Българско музикознание, 1, 1992, с. 65-68
  • Възрожденски представи за “Болгарский роспев”. Епископ-Константинови четения – 3. Шумен, 1996, с. 119-124
  • Драматургията на Йордан Йовков в оперното творчество на Парашкев Хаджиев. Йордан Йовков и неговото време. Сливен, 1998, с. 58-64
  • За българо-чешките музикални взаимоотношения през Възраждането. Чехи в България и българи в Чехия. Етносоциални и културно-антропологични модели.Литературоведски и лингвистични аспекти. Шумен, 1998, с. 265-272
  • За необходимостта от квалификация на музикалния педагог в детската градина (към въпроса за въвеждането на църковната песенност в детската градина).Квалификация на учителите – реалности и перспективи, Т. 2. Варна, 1998, с. 77-80. (съвместно с Вероника Касабова)
  • Националната идея в българската църковна музика през Възраждането. Култура, църква и революция през Възраждането. Сливен, 1998, с. 273-276
  • Дейността “Възприемане на музика” в двата учебника по музика за 1. клас. Музикално-образователната система-традиции и перспективи. София, 1999, с. 8-10.(съвместно с Вероника Касабова)
  • Песнопения за св. вмчк Никита Готски в музикални ръкописи от XIII-XIV и XVIII век. Българско музикознание, 3, 1999, с. 79-85
  • Представители на фамилия Жефарович в музикалния живот на Виена от края на XVIII и началото на XIX век. Българско музикознание, 2, 1999, с. 86-90
  • Взаимно сътрудничество между балканските православни народи в областта на църковната музика през XVII-XIX век. Интербалкански музикално-културни взаимодействия, София, 2000, с. 94-100
  • Карел Махан за византийската музика. Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция, София, 2000, с. 106-112
  • Нови данни за сливенския музикален фрагмент от XVIII век. Българско музикознание, 2, 2000, с. 71-76
  • Първите учители на Панчо Владигеров. Български музикални хроники, 2, 2000, с. 36-42
  • Megala Semadia during the 17th-18th cc.: observations on Byzantine chant and notation, XXe Congres International des Etudes Byzantines, III, Paris, 2001, 160
  • Newly discovered documents about Joan Harmosin of Ohrid. Macedonian music, Skopje, 2, 2001, 69-78
  • Нашите млади музиканти заслужават по-добра съдба. Везни, издание за литература, изкуство, критика и философия. Брой 9-10, Год. XI (2001), с. 50-52
  • Многогласна музика и културна идентичност през Българското възраждане. Българско музикознание, 4, 2003, с. 84-91
  • Музикално творчество за деца и юноши: поглед върху културното развитие на младежта върху примери от творчеството на Йохан Себастиан Бах. Образованието –глобална идентичност и културно разнообразие, Т. 3, Стара Загора, 2003, с. 186-191
  • Николай Триандафилов Сливненец и неговата роля за напредъка на българската музика през Възраждането. Българската емиграция през Възраждането. Сливен,2003, с. 261-263
  • Четири десетилетия в служба на “звучащата теология” (опит за портрет на Елена Тончева). Paleobulgarica / Старобългаристика, XXVII (2003), 1, с. 100-107
  • Да формираш оркестър: към началото на първия български оркестър. Образование и изкуство, Т. 2. Шумен, 2004, с. 504-507
  • Анастас Стоянов в Браила. 150 години от рождението на Анастас Стоянов. Шумен, 2005, с. 17-22
  • Едно свидетелство за църковното пеене в югозападна Македония през XIX век. Българско историческо музикознание: подходи и конкретизации. София, 2005, с.11-18
  • Музика, която вълнува (Димитър Христов на 70 години). Музика. Вчера. Днес, издание на музикално общество “Васил Стефанов” – София. Год. XII (2005), кн. 3, с.4-7
  • Сава Доброплодни и музиката. 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сливен, 2005, с. 159-170
  • Титаничното дело на Стефан Македонски. Жажда. Списание за литература и изкуство, Год. XI (2005), кн. 2, с. 20-22
  • Музикалното дело на братя Михайлович. Жажда. Списание за литература и изкуство. Год. XII (2006), кн. 3, с. 2-4
  • Музикалното краезнание като съдба (Бисерка Граматикова на 60 години). Музикални хоризонти, 5, 2006, с. 35-36
  • Поглед към началото на музикалната дейност на Иван Качулев. Българско музикознание, 3, 2006, с. 62-66
  • Практическото обучение на студентите по дисциплината “История на българската музика”. Практическото обучение на студентите по специалността “Педагогика наобучението по музика”. Шумен, 2006, с. 21-22
  • Светлана Куюмджиева: “Ранновъзрожденски български музикални паметници и певчески репертоар. Йоасаф Рилски”. Българско музикознание, Год. XXXI (2006), кн.1, с. 133-137
  • Синтез между музика и слово в една възрожденска драма. Музика и театър. Взаимодействия между универсално и национално. София, 2006, с. 19-21
  • Славянски наименования на невмените знаци: нови наблюдения. Нови идеи в музикознанието 2006, София, 2006, с. 195-201
  • Църковнопевчески школи-средища на българското църковно пеене през Възраждането. Българско музикознание, 3-4, 2007, с. 210-220
  • Breitkopf’s influence: а Balkan way of musical publishing. Composing and Chanting in the Orthodox Church. Proceedings of the Second International Conference on Orthodox Church Music, The International Society on Orthodox Church Music & University of Joensuu, Finland, Joensuu, 2009, pp. 199-202
  • Делото на Франтишек Швестка като композитор и диригент в светлината на новооткрити материали. Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие забългарското национално възраждане. София, 2009, с. 81-88
  • Премиерата на “Легенда” от Петко Стайнов в българския периодичен печат до 1944 година. Петко Стайнов в паметта на времето. София, 2009, с. 349-353
  • Детските песни на Атанас Бадев: 150 години от рождението на композитора. Иновации в образованието. Шумен, 2010, с. 643-646
  • Едно свидетелство за църковното пеене в югозападна Македония през XIX век. Акъи бъчела любодельна. Шумен, 2010, с. 333-338
  • Ценно музикално-културно изследване. В: Кацарова, Р. Формиране на музикално-сценична традиция в Шумен (1813-1914). Издателство “Фабер”, 2010, с. 3-4
  • An enigmatic hymn for Saint Petka-Paraskeva: the canon and its interpretation in the thematic replacement of chants. Musicology, 11. Belgrade, 2011, pp. 63-74.
  • Хирономични невмени знаци в ръкописен фрагмент Zagreb HAZU V d/I. Theorie und Geschichte der Monodie. Festschrift fur Bozhidar Karastoyanov Anlaslich seines 70. Geburtstags, Wien, 2011, 147-158
  • Musical manuscripts from Sozoplis. Българско музикознание, С., 2012, кн. 3-4, 71-80.
  • Възгледи за развитието на българската църковна музика през Възраждането: йеромонах Неофит Рилски и хаджи Ангел Иванов-Севлиевец. В: Наследството на отец Неофит Рилски: изкуствоведски, богословски и философски аспекти. С., 2012, 89-106.
  • Европейски тип музикално образование в България. Идеи и реализации през XIX-XX век. В: Ars musica и изкуството на образованието. С., 2012, 31-47.
  • Нотирани песнопения в чест на свети Наум Преславско-Охридски. Преславска книжовна школа. Том 12. Шумен, 2012, 432-440.
  • Песнопения в чест на св. Наум Преславско-Охридски. В: Развитие на практическото и нравственото богословие в България. Традиции, проблеми, перспективи. С., 2012, 186-194.
  • “Музикални хоризонти” е коректно и авторитетно издание. Музикални хоризонти, № 4, 2013, с. 2.
  • 80 години Симфоничен оркестър Сливен. Музикални хоризонти, № 6, 2013, с. 20-22.
  • Reviewing the Earliest Notated Sources of Bulgarian Music. In: Aspects of Christian Culture in Byzantium and Eastern Christianity: Word, Sound and Image in the Context of liturgical and Christian Symbolism. Ivan Moody, (ed.). Belgrade, 2013 (под печат)
  • Музика сред картини (рецитал на пианиста Ромео Смилков в София). Музикални хоризонти, № 4, 2013, с. 9-10.
  • Опит за превод (тълкуване) на оригиналното заглавие на цикъла Шест бранденбургски концерта от Йохан Себастиан Бах. Музикални хоризонти, № 5, 2013, с. 13-15.
  • Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир. Ценен принос в изучаването на православната музика. Българско музикознание, Издание на Институт за изследване на изкуствата при БАН, 2013, брой № 2, с. 98-103, ISSN 0204-823Х.
  • Учредяването на дружество “Съвременна музика” в цялостния ход на българската музикална история. В: Академични пролетни четения в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София. Национална среща на преподаватели по история на музиката и музикален фолклор в средните и висши учебни заведения и преподаватели по музика в средните общообразователни училища. София, Марс 09, 2013, с. 38-53.
  • Manuscript Iasi 160 / IV-34: a new look at the history of the codex. In: Musical Romania and the Neighbouring Cultures. Traditions – Influences – Identities. Vasiliu, L., Luchian, F., Iatesen, L., Andron, D.-B. (editors). Series: Eastern European Studies in Musicology – Volume 2. Edited by Maciej Golab. Peter Lang International Academic Publishers. Frankfurt am Main, Berlin, Bern, Bruxelles, New York, Oxford, Wien, 2014, pp. 63-72.
  • Reception of the New Method in Bulgaria. In: International Musicological & Psaltic Congress “Byzantine Music Through the New Method of Notation (1814-2014): Reception – Issues – Perspectives”. Aristotle University Thessaloniki. Thessaloniki, 30th October – 1st November 2014 (под печат)
  • The Ninth and Tenth Century Notational Types: Some Observations. In: 8. Internationale wissenschaftliche Tagung “Theorie und Geschichte der Monodie”. Verein zur Erforschung der Monodie. Wien, 01.-03. Oktober 2014 (под печат)
  • Държавна намеса в българското оперетно изкуство през 1941 г.: причини и последици. В: Национална кръгла маса на тема “Един век оперетно изкуство в България (1914-2014)”. Българска академия на науките и Народно читалище “Добри Войников” – Шумен. Шумен, 5 ноември 2014 г. (под печат)
  • Композитори-авангардисти извън родината си: две съдби – Андрей Букурещлиев (Andre Boucourechliev, 1925-1997) и Хенри Лазаров (Henri Lazarof, 1932-2013). В: Академични пролетни четения в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София, София, Марс 09, 2014, 143-151.
  • Преславската керамична плочка с прокименов репертоар от края на IX – началото на X век: едно свидетелство за православното богослужебно пеене във Велики Преслав. Преславска книжовна школа, том 14. Шумен, 2014, с. 426-435.
  • 6th International Conference of the IMS Regional Association for the Study of Music in the Balkans, Sofia, August 31 – September 4, 2015. Report. In: Website of the International Musicological Society: http://ims-international.ch/content/images/pdf/RASMB_Sofia_2015.pdf
  • Liturgy and Music: Cyrillo-Methodian Impact on the Christian Epigraphy (Preslav Ceramic Plate from the late 9th – early 10th c.). In: Cyril and Methodius: Byzantium and the World of the Slavs. Proceedings of the International Scientific Conference dedicated to the 1150th anniversary of the Christian Mission in Great Moravia of the Holy Brothers St Cyril and St Methodius. Thessaloniki, 2015, 84-90.
  • Българската музика, представена в списание Der Sturm. Пети академични пролетни четения в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София. Международна конференция “XX век – време на конфронтации, време на открития”. София, Марс 09, 2015, 263-275.
  • Един век оперетно изкуство в България (1914-2014). Българско музикознание, Издание на Институт за изследване на изкуствата при БАН, 2015, брой № 1, с. 84-95, ISSN 0204-823Х.
  • За международната научна конференция “Изкуство и образование – традиции и съвременност”, посветена на 50-годишнината на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Българско музикознание, 2015, № 1, 96-104.
  • Международен музиковедски форум в София. Българско музикознание, 2015, № 4, с. 98-105
  • Премиерни изпълнения на творби от Владимир Панчев във Виена. Музикални хоризонти, Списание за музика и танц, Издание на Съюза на българските музикални и танцови дейци, 2015, брой № 7, с. 13-17, ISSN 1310-0076.
  • Ранни форми на невмено нотиране от IX и X век. В: Международна научна конференция “Изкуство и образование – традиции и съвременност”. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Том II. Пловдив, 2015, 26-37.
  • Творческото дело на Мишо Тодоров. Жажда. Списание за литература и изкуство. Год. XХ (2015). Юбилеен брой – 20 години. с. 101-103.
  • “За проф. Анастасия Атанасова-Вукова.” В: Атанасова-Вуковa, Анастасия. Моята педагогическа изповед. Шумен: Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”, 2016, с. 152-153.
  • Bulgarian Composers Based outside Bulgaria: Four Generations of Musical Migrants Unappretiated in Their Native Land. In: Ivan Zajc (1832-1914). Musical Migrations and Cultural Transfers. in the Long 19th Century in Cnetral Europe and Beyond. Croatian Musicological Society. Series Musicological Proceedings, No. 17. Zagreb: Croatian Musicological Society, 2016, pp. 197-208.
  • Preliminary Words to the Conference Proceedings. Българско музикознание, № 2-3, 2016, с. 8-10. ISSN 0204-823Х
  • Presenting South East European Music of Classical Antiquity and Early Middle Ages Through Initiatives of the International Musicological Society (IMS): Recent Activity. Българско музикознание, № 2-3, 2016, с. 251-266.
  • Българи от ново време, поглед към началото на новата българска музикална култура. В: Изкуствоведски четения 2016, модул “Ново изкуство”. Институт за изследване на изкуствата при БАН – София, 13-15 април 2016 г. (под печат)
  • Венета Вичева: съдбата на изкуството в университетска интелектуална среда. В: Естетически ценности и възпитание. Материали от кръгла маса. Шумен, 9 април 2016 г. Шумен: Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”, 2016, с. 9-16.
  • Диктат и отговорност: опит за прочит на една страница от българското музикално минало. В: Шести академични пролетни четения 2016. Международна конференция “Музика и диктат”. Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, април 2016. София: Марс 09, 2016, с. 42-47.
  • Мишо Тодоров – родственик на Антон Пан? В: Сливенци. Старите родове. Том I. Сливен: Агенция Компас, 2016, 96-98.
  • Музикоучители-певци представени в книга. Електронно издание “Двери на православието”, 25 октомври 2016. dveri.bg/wqydf
  • Сливенските симфоници. В: Сливенци. Старите родове. Том I. Сливен: Агенция Компас, 2016, 51-56.
  • Слогови наименования на тоновете в православната музика. В: In honorem 3. Quadrivium. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Веселин Панайотов. Шумен: Научен център “Преславска книжовна школа”, 2016, с. 63-71.
  • Солмизационни срички в православната музика. В: Академичен форум “Интегрална музикална теория” 2015. Международна конференция, 12-13 ноември. Сборник с доклади. София: Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, 2016, с. 80-90.
  • Участието на Асен Диамандиев в Националната музикалнопедагогическа конференция през 1955 г. В: 100 години от рождението на проф. Асен Диамандиев. Юлиан Куюмджиев – съставител и редактор. Пловдив: Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, 2016, с. 14-22.
  • Честит юбилей! Музикални хоризонти, № 10, 2016, с. 7
  • Човек с мисия. В: Вичева, Венета, Светлин Пламенов и Росица Добрева. Разкажи ми песен. Второ преработено и допълнено издание, посветено на 85 години от рождението на Венета Вичева. Шумен: Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”, 2016, с. 132-134.
  • “Ангел Сладкаров (1892-1977) и началото на оперетата в София” (в съавторство с Радостина Кацарова). В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Издава Съюз на българските композитори, 2017, с. 170-179.
  • “Държавна намеса в българското оперетно изкуство през 1941 г.: причини и последици”. В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Издава Съюз на българските композитори, 2017, с. 259-263.
  • “За богослужебната музика в ранносредновековния Велики Преслав (по данни от Преславската керамична плочка с богослужебно съдържание от края на IX – началото на Х век)”. Доклад, предаден за публикуване в сборник “Благовестие и мисия”, посветен на делото на светите братя Кирил и Методий и на свети Климент Охридски, организиран от Софийския университет “Свети Климент Охридски”, Богословски факултет. (под печат)
  • “За първия български ученически духов оркестър”. Доклад, предаден за публикуване в сборник със статии от кръглата маса: “Художественотворческата дейност за формиране на бъдещия музикален педагог”, организирана от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, Педагогически факултет, Катедра “Музикална естетика, музикално възпитание и изпълнителство”. (под печат)
  • “Катя Вълева и Учебният оперен театър при Българската държавна консерватория” Доклад, предаден за публикуване в сборник с доклади, посветени на живота и делото на пианистката Катя Вълева, организиран от Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. (под печат)
  • “Началото на българското музикално-сценично изкуство за деца и младежи в 1883 г. В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Издава Съюз на българските композитори, 2017, с. 285-307.
  • “Нова книга за синтеза на културите между Изтока и Запада”. Музикални хоризонти, 2017, брой № 3, с. 26-28.
  • “Поетични творби на епископ Константин Преславски в музикално произведение от българския композитор Константин Илиев” Доклад, прочетен по време на международния симпозиум “Константин Преславски и неговата епоха”, организиран от Научен център “Преславска книжовна школа” при Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, проведен на 12 – 14 октомври 2017 г. в Шумен и Велики Преслав. (под печат)
  • “Предговор от съставителя”. В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Издава Съюз на българските композитори, 2017, с. 13-20.
  • “Рилският манастир и началото на българската печатна нотирната музикална книжнина”. Доклад, прочетен по време на международната научна конференция “Рилският манастир – история, памет, духовност”, организирана от Българската Патриаршия и Българската академия на науките, проведена на 28 септември – 1 октомври 2017 г. в Рилския манастир. (под печат)
  • “Френски възгледи за история на музиката: преподавателският опит, отразен в книгата “История на музиката”, съставена под ръководството на Мари-Клер Белтрандо-Патие”. (под печат) Доклад, прочетен по време на юбилейна научна конференция “Музикално-теоретичната подготовка във висшето музикално образование”, проведена на 31 март 2017 г. в Пловдив, посветена на 40-годишнината от основаването на катедра “Теория и история на музиката” в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. (под печат)
  • “Честване на Бисерка Граматикова в Бургас”. Музикални хоризонти, 2017, брой № 1, с. 9.
  • “Оркестърът в първите български оперетни спектакли” (в съавторство с Калина Георгиева) . В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Издава Съюз на българските композитори, 2017, с. 95-107.
  • Reviewing the Earliest Notated Sources of Bulgarian Music. In: Aspects of Christian Culture in Byzantium and Eastern Christianity: Word, Sound and Image in the Context of liturgical and Christian Symbolism. Editors: Ivan Moody and Vesna Sara Peno. Publishers: Muzikoloski Institute of SASA, Belgrade, Serbia and International Society for Orthodox Church Music, Joensuu, Finland. pp. 7-30.
  • Българи от ново време: поглед към началото на новата българска музикална култура. В: Изкуствоведски четения 2016. Том II. Автори, течения, взаимодействия. София: Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017, с. 56-63.
  • Възникване на оперета в България (от “Войникът-беглец” в 1850, през “Царския пуяк” в 1883, до “Кармозинела” в 1914 и “Царицата на чардаша” в 1918). В: Юбилеен сборник “100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914-2014)”. София: Издава Съюз на българските композитори, 2017, с. 46-63.
  • Нова книга за синтеза на културите между Изтока и Запада. Музикални хоризонти, 2017, брой № 3, с. 26-28.
  • Честване на Бисерка Граматикова в Бургас. Музикални хоризонти, 2017, № 1, с. 9